Турският хитрец Настрадин Ходжа дошъл от Анадола в българската земя да лъже народа. Тук лъгал, там лъгал, най-сетне стигнал в Хитър-Петровото село. Срещнали се двамината хитреци на улицата до плета на поповата къща. Настрадин Ходжа попитал:

 

- Ти ли си Хитър Петър?

- Аз съм - отговорил Хитър Петър.

- За тебе съм чувал, че умееш майсторски да лъжеш.

- Тъй приказват хората - навел скромно глава Хитър Петър, - и за тебе съм чувал същото.

- Ами какво правиш тука? - попитал ходжата.

- Подпирам плета да не падне.

- Искаш ли да се надлъгваме? - предложил ходжата.

- Защо не. Само че сега не мога, защото съм забравил лъжите си вкъщи. Нося ги в една торба и когато не ми трябват, ги държа окачени на стената. Ако подложиш гърба си да подпираш плета, додето изтичам до вкъщи и си взема торбата с лъжите, ще се надлъгваме.

- Иди - казал ходжата, - ама бързай!

 

Хитър Петър кривнал надолу, влязъл в едно кафене и си поръчал кафе, а ходжата подложил гръб, подпирал поповия плет и чакал Хитър Петра. Чакал, чакал, додето мръкнало и притъмняло. Прибрал се ядосан.

 

На другия ден ходжата пак срещнал Хитър Петра и се развикал:

 

- Абе, Петре, ти защо не дойде вчера да се надлъгваме? Нали уж отиде да си вземеш торбата с лъжите, а не се вести никакъв. Ти май че се уплаши.

- Ходжа - отвърна Хитър Петър, - каква по-голяма лъжа искаш от тая, да те накарам цял ден да подпираш дядо-поповия плет и да чакаш торбата ми с лъжите?

 

Ходжата си прехапал устните. Кипнал, но нищо не казал.