"Тя така силно ме беше омагьосала, че продадох душата си на дявола..."

 

"Среднощна серенада" е една приятна латино-американска история...

 

Албе Рамиро вечеряше с жена си Кончита и се чувстваше щастлив, че беше притежател на една заключена къща. Той седеше със спокоен вид, с пристегната над челото му разноцветна кърпа като женска шамия, с прострени под масата нозе, с обърнат към огъня гръб. Пред него имаше вкусно ястие и голяма кана, пълна с резливо питие.

Всичко продължи, докато в тъмната нощ от близкото дефиле не започнаха да идват странни звуци.

Рамиро и Кончита изтръпнаха. Кой можеше да идва в толкова мразовито време и да ги безпокои в този късен час?

Вятърът нахълта в стаята, като разпръсна из нея в силна вихрушка белия пух на снега и двама конници влязоха набързо.