Анна Каменова

Анна Каменова
Анна Каменова, 1924 – 1934 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Родена	31 декември 1894 г. Пловдив, България
Починала	1 август 1982 г. (87 г.) София, България
Националност	България
Жанр	разказ, повест, роман, очерк, есе, пътепис
Известни творби	„Харитининият грях“, „Градът е същият“, „Пет момичета“, „Часовник без стрелки“
Съпруг	Петко Стайнов
Анна Каменова в Общомедия

Анна Каменова е псевдоним на Анна Михайлова Стайнова (Маджарова) – българска писателка и преводачка.

Родена е в Пловдив на 31 декември 1894 г. в семейството на политика Михаил Маджаров, потомък на известен копривщенски род. Бабата на Анна е по-голяма сестра на Георги Бенковски.[1] Брат ѝ Георги Маджаров е кмет на София от юни до ноември 1925 година.

Получава добро образование, а по време на престоя си в Англия и Русия, където баща ѝ е посланик, усъвършенства чуждите езици.[2] Записва право в Софийския университет (1916). През 1919 г. Анна Каменова става съпруга на юриста и дипломат проф. Петко Стайнов. През 1924 г. художникът Иван Милев рисува неин портрет, а през 1925 година украсява къщата на Стайнови в Казанлък със стенописи.[1]

По време на бомбардировката над София на 10 януари 1944 г. загиват родителите ѝ, сестра ѝ Василка, племенникът ѝ Петко Войников (син на Василка) и съпругата му Александра (Саша) Пундева-Войникова; Анна Каменова и съпругът ѝ оцеляват. Те поемат грижите за двете невръстни дъщери на Войникови.[3][2]

Дълги години в къщата на Михаил Маджаров в Копривщица живеят и се грижат за нея Анна Каменова, професор Петко Стайнов и Петър Петров. Каменова участва в учредяването на „Общ копривщенски музей“, разположен в читалището на град Копривщица, с чието създаване се поставя началото на музейното дело в този град.[4]

Умира на 1 август 1982 г.

Анна Маджарова-Стайнова е известна в литературните среди. В нейния софийски дом години наред се събират интелектуалци – изтъкнати художници, музиканти, политици, литератори и учени. През 1920 г. е привлечена за сътрудник на новосъздаденото списание „Златорог“ и приема литературен псевдоним Каменова, измислен от съпруга ѝ.[1]

Завежда рубриката „През световния прозорец“ (1924 – 1929) на в. „Свободна реч“. Член на Секретариата на Съюза на българските писатели (от 1930). Член на българския ПЕН клуб (от 1930), секретар (1932 –1934, 1938 – 1941) и председател на клуба (1967 – 1971). През 20-те и 30-те години сътрудничи на списанията „Съвременник“, „Философски преглед“, „Слово“, на вестниците „Свободна реч“, „Женски глас“, в които публикува разкази, пътеписи, есета, рецензии за художествени произведения, театрални постановки, културни събития, творчески портрети на художници, актьори и музиканти.

Дебютният ѝ роман е „Харитининият грях“ (1930). Други книги, написани от нея, са „Градът е същият“, „Пет момичета“, „Часовник без стрелки“.[5]

За деца Анна Каменова започва да пише сравнително късно, през 60-те години на 20 век.[6] Първата ѝ повест за деца е озаглавена „Владко в Индия“, плод е на пътуване на авторката в Индия. Следва повестта „Владко се завръща от Индия“, която също е увлекателно разказана и въвежда българските читатели в примамлив и екзотичен свят. Каменова пише за деца разкази, приказки и една повест (1978 г.) за нейния сродник Георги Бенковски.

Превежда на български език книгите „Чичо Томовата колиба“ (1956) и „Вълшебникът от Оз“ (1967).

• 
  Кореспонденция на Анна Каменова
 
• 
  Източник: ДАА
 
• 
   

• Копривщенката. Копривщица: Женско благотворително д-во Благовещение, 1929
• Хуморът на безхуморните. София, 1929
• Харитининият грях. Роман. София, 1930
• Градътъ е сѫщиятъ. София, Придворна печатница, 1933
• С Мариела на път. София, 1935
• Октомври 1935 година. София, 1936
• Леди Мария О’Кейси. София, Печ. Едисон, 1937
• Пет момичета. Роман. София: Хемус, 1938
• Близо до София. Роман. София, Български писател, 1957
• Индия. Пътепис. София, НС ОФ, 1962