Представете си, че сте невидими. Не съвсем невидими, а незабележими. Виждат ви, но не ви забелязват. Виждат ви всеки ден, всеки ден общуват някакви хора с вас, но реално не ви отразяват. Не виждат човека във вас... Ако никога не ви се е случвало и не можете да проумеете как е възможно това, трудно ще мога да ви обясня как се чувства един невидим човек. Човек, който иска да общува, да бъда полезен, да раздава от себе си, но не може, защото всъщност е невидим. Слял се е с интериора и вече отдавна го няма, макар да е още там.

 

Ако вече се виждате като малка молекула, помислете какво би ви вълнувало, терзаело, правило щастливи...За какво бихте мечтали с цялото си същество? Кое би ви развълнувало до безкрайност, кое би ви дало криле?...

 

Да не би да пожелахте да ви забележат? Да се радват, когато ви срещат, да ви доверяват съкровени неща, да ви обичат и да ви търсят?... Най-обикновените и най-истинските неща, които не струват нищо, а са безкрайно скъпи за всеки.