Васил Стефанов Попов е български журналист, писател, драматург, сценарист и преводач. Литературният му дебют е през 1952 г. на страниците на сп. "Български воин" с разказа "Един ден от две години". Ранните му творби (разкази, очерци, пътеписи, репортажи) са свързани с вестниците "Бойно знаме", "Български воин", "Вечерни новини", със сп. "Наша родина" и "Отечество". Характерен за творческия му път е стремежът към "отваряне" на българската култура и полагането ѝ в контекста на световните образци (показателни са контактите му с творци като Илия Бешков, Цветан Стоянов, Уилям Сароян, Габриел Гарсия Маркес, Марио Бенедети и др.).

 

Първата книга на В. Попов ("Разкази", 1959) интерпретира "задължителните" за епохата теми - Съпротивата, социалистическото строителство и т.н. Но още тук изпъква различното в почерка на белетриста - интересът към "простата човешка драма", към изобразяване не толкова на "човека в света", колкото на "света в човека". Кулминация на тези тенденции е сб. "Корените" (1967), обединен по-късно с продължението си "Вечни времена" (1973) в книгата "Корените. Хроника на едно село" (1975) - едно от най-значимите явления в литературата на 60-те и 70-те години. Характерно за поетиката на сборника е цикличното обвързване на творбите въз основа на общи персонажи, единосъщ (но неназован конкретно) топос, повествователна техника, основана на разгръщащи се по монтажен принцип състояния - ситуации - особености, които според някои критици (Св. Игов) издават близост до новелистичния роман. Книгата проблематизира едно значимо за българина от 50-те - 60-те години събитие - колективизацията на частната собственост и последвалата я миграция на населението от селото към града. Посланията обаче далеч надхвърлят конкретния социален факт, насочвайки смисъла към сферата на универсалното. Безвъзвратно разрушеният битиен порядък, прекъсването на "традицията", на изконната обвързаност човек-земя са част от въпросите, които поставя книгата. В системата на персонажите се откроява фигурата на баба Неделя - символ на Непреходното, отпращащ към архетипния образ на Великата прамайка. С особено присъствие се отличава и Генерала - изражение на ценността и силата на Словото-памет. "Корените. Хроника на едно село" е с основополагаща роля за утвърждаването на т. нар. коренотърсаческа литература и изобщо на коренотърсачеството като социо - културен феномен в ситуацията на 60-те и 70-те години.