Апостолът на свободата Васил Левски е обесен, както е известно, на 18 февруари 1873 г. (нов стил) в София, на мястото, където се въздига сега неговият паметник. Обесването е станало публично, погребването му - също и въпреки това нито гробът, нито костите му са могли да бъдат открити, когато е било решено да бъдат положени в основите на строящия се паметник. Оттогава възникват и споровете за неговия гроб. По време на юбилейните годишнини спорът за гроба на В. Левски ту се разпалвал, ту е утихвал, докато през 1956 г. отново се подема във връзка с направените спасителни разкопки в малката софийска църква "Света Петка Самарджийска" (снимка А).

 

Нарекохме разкопките "спасителни", защото съгласно разпореждане на Министерския съвет от 7 май 1956 г. тя е трябвало да се събори с оглед на преустройството на центъра на София "до нивото на уличното платно". За почването на разкопките директорът на Археологическия институт с музей издава заповед № 65 от 23 април 1956 г., която гласи:

 

"Предвид на срочното оформяване на булеварда в центъра на София необходимо е да се направят разкопки и проучвания на старата църква "Св. Параскева". За целта Институтът разполага с една сума от 8000 лева. Възлагам на младшия научен сътрудник Стамен Михайлов да ръководи разкопките и проучванията, а на мл. научен сътрудник арх. Сава Бобчев да бъде в негова помощ, като извърши АРХИТЕКТУРНОТО