Тези Книга се състои от статии, поместени в списание "Доокола швята", седмичника "Разем" и "Тигодник демократични" и от материали, които до момента не съм публикувал никъде. А е посветена, най-общо казано, на всичко онова, което може да се нарече контакти или палеоконтакти на представители на извънземни цивилизации с нашата планета, или на убеждението, че такива контакти е имало и има. Това означава също - признавам го предварително, че искам да споделя с читателите размислите си от едностранна гледна точка за миналото на нашата цивилизации. Тази едностранна гледна точка се състои в убеждението, че ние знаем твърде малко за това минало или по-скоро преминало и че то е било - един вече ненаучен възглед - много по-интересно, отколкото ни убеждават всепризнатите научни тези.

 

Какво означава едностранно мнение? Това означава, че не съм представил отделните открития, находки или явления във всичките възможни тълкувания и че често пъти те са противоречиви с тезите, които са водеща нишка на тази книга.

 

Не съм направил това по няколко причини.

 

Първо - книгата тогава би нараснала до гигантски размери.

 

Второ - тезата, на която е посветена книгата, лесно би могла да се изгуби в нея.

 

Трето... ще си позволя да приведа част от разговора ми с писателя Александър Казанцев. Той е един от бащите на хипотезата, че в миналото нашата планета е била посещавана от представители на извънземни цивилизации.

 

През 1946 година Казанцев написа разказа "Експлозия". В този разказ той подхвърли предположението, че взривът в сибирската тайга (1908 г.), известен под наименованието Тунгуския метеорит, е бил предизвикан от космически кораб с атомна тяга. В разговор с Казанцев отбелязах, че някои съветски и други учени развиват съвсем други теории за този взрив.

 

- Естествено - отговори Казанцев - днес съществуват над осемдесет теории, които се опитват да го изяснят. Те са доста интересни, но ми се струва, че само една от тях свързва логично всички следи, факти и свидетелства за това събитие. Това е теорията за експлозия на атомен заряд на космически кораб, който е възнамерявал да се приземи.

 

Точно така. И ми се струва, че само с предположението за контакти на извънземни същества с нашата планета най-логично могат да се обяснят много от цитираните в тази книга открития, находки и явления, на които сме свидетели.

 

И все пак тълкуването на отделните факти може да бъде най-различно.

 

Например: на едно място споменавам изследванията на шотландския астроном професор Дънкан Лънан на явлението "закъсняващо радиоехо". Професор Лънан счита, че това явление е предизвикано от сонда от рода на радиопредавател, разположена в космоса преди хиляди години от извънземна цивилизация. Предавателят е програмиран така, че се задействува само в отговор на изпратени от Земята радиовълни, което би доказало съществуването на развита цивилизация на нашата планета.

 

Същото явление - на закъсняващото радиоехо - се обяснява от полския геофизик професор Стефан Манчарски по съвсем друг начин. Той счита, че закъснялото радиоехо се дължи на диелектрически вълновод, по чиято дължина могат да се разпространяват електромагнитни вълни. В плазмата - твърди професор Манчарски - радиовълната си пробива път по дължината на магнитното поле, чиято сложна структура може да предизвика това закъсняло ехо на радиовълната.

 

Трудно ми е да определя коя от тези хипотези е по-правилна. Мога само да твърдя, че защитаваната от шотландския учен повече действува на въображението ми, което естествено няма нищо общо с науката.; но тя е още един аргумент, който потвърждава възможността за праисторическите контакти на извънземните същества със Земята.

 

Впрочем тезата на професор Лънан е критикувана и от други позиции, но за това ще стане дума по-късно.

 

Не бих желал също читателят да счита, че науката не може по никакъв начин да се справи с проблема за възникването на живот на нашата планета. Английският учен професор Оргел, на чиято хипотеза за "изкуствената панспермия" по-късно неколкократно се позовавам, е автор на увлекателната книга "Произходът на живота", в която много подробно и убедително изяснява произхода на първичните форми на живата материя.

 

И така, тази книга, повтарям, трябва да покаже, че не всичко в нашето минало е било и не всичко в нашето настояще е така ясно, както може да ни се стори. Но вместо да развивам по-широко това становище в увода, реших да направя нещо по-необичайно: предложих на издателството в увода към написаната от мен книга да бъде поместено... интервю. По-точно - интервюто с доктор Владимир Авински пред съветския вестник "Московские новости", поместено в бр. 1 от 1975 г. и препечатано по-долу с незначителни съкращения. Може би не е необходимо да добавим, че с пълна убеденост се подписвам под по-голямата част от изводите на доктор Авински - специалист по геология и минералогия.