"Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин не искала да излезе от учреждението."

 

 

Колко голяма може да е простотията на човека? И какво всъщност представлява един тенеца? С настоящото издание на един от най-смешните сборници с разкази на Йордан Радичков "Водолей" читателят ще намери отговор на тези и още много невъзможни въпроси.

 

Книгата се появява за първи път през 1967 година и в нея откриваме първите щрихи за едни от най-обичаните пиеси на автора "Суматоха" и "Лазарица"

 

Разказите представят множество причудливи характери и истории от родното място на Радичков и напомнят за чудесата от отминалите времена.