Има козметични забележки. Добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Георги Бакалов
  2. Град на издаване
    Варна
  3. Година
    1977 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    125
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    Елена Николова-Руж
  8. Художник
    Стефан Груев
  9. Поредици и библиотеки
    Океан
  10. Категория
    Чужда проза
  11. Дебелина (мм)
    10
 
Фриш, Макс - (1911-1991 г., Цюрих) е един от най-големите и най-известният в България швейцарски писатели. Има необикновена и богата творческа съдба на архитект, автор на книги, пиеси, сценарии за филми, литературно-критически студии, журналист. Професиите му позволяват да пътува по света и след това да пресъздава преживяванията си, включително като артилерист във Втората световна война, в литературни, театрални и филмови творби.
 
Изучава германистика до 1933 година, когато в Германия на власт идва националсоциализмът. В този исторически за Европа момент писателят изживява първата си житейска криза - прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. В следващите няколко години обикаля Унгария, Чехословакия, Сърбия, Босна, Далмация, Гърция и Турция.
Завършва архитектура в Швейцарския политехнически институт и получава авторитетната литературна награда "Конрад Фердинанд Майер" на град Цюрих още за първата си книга - романа "Юрг Райнхарт".
Автор е на множество култови романи, дневници и пиеси, играни по цял свят. Носител е на редица престижни награди. През 1998 година в Цюрих се учредява литературната награда "Макс Фриш".
Някои от основните теми в творчеството му са търсенето или загубата на собствената идентичност; духовната криза на съвременния свят; технологично всемогъщество срещу съдбата; критика на илюзорната самооценка на Швейцария като толерантна демокрация, основана на консенсус.