Описан е процесът срещу Апостола на българската свобода, трескавите дни на напрежение и планове, прекарани в килията, когато всяка минута е наситена с умствено насилие, изведнъж отстъпват място на едно спадане до пълно бездействие, до истинското нищо, при което не остава друго, освен да се спи и да се чака смъртта.

 

Всяка заран той се събужда с потискащата мисъл, че може би това му е последната сутрин, а дори и да не е, то надежда за отменяне на присъдата няма. Оставало му малко време и все пак това време му изглеждало безкрайно, без някакъв смисъл. Държали го съвсем уединен, без връзка със своите съотечественици, без да има възможност да изпрати някаква вест до комитетите. Не можел нищо да стори в помощ на делото, освен да изтърпи своя край с кураж и достойнство.