"Съдбата на човека" е разказ, написан от руския писател Михаил Шолохов през 1956 г. Някои определят произведението като "разказ-епопея", защото съдържанието му е богато "колкото на цял роман, с обхват в пълния смисъл на думата епичен".

 

Написан е с класическа простота на маниера, с дълбок психологизъм и вълнуваща лиричност. На български е преведен от поета Атанас Далчев.

 

Сюжетът на историята е базиран на реални събития. През пролетта на 1946 г., докато Шолохов е на лов, той среща мъж с малко детенце, който му разказва тази история. Шолохов е поразен и казва: "Ще напиша разказ за това, непременно ще го направя". Десет години по-късно, след като прочита няколко кратки истории на Хемингуей и Ремарк, Шолохов написва "Съдбата на човека" за седем дни. Публикуван е за пръв път в броевете на вестник "Правда" от 31 декември 1956 и 1 януари 1957 г.