Надали ще се намери човек, който да се интересува малко от живопис и да не познава поне "Слънчогледите" на Винсент ван Гог. Но надали ще се намери и човек, който да познава живота, стремежите и несретата на техния създател - този страдалчески, но неизменно прав жизнен път. Отрекъл се от лицемерието и фалша, а заедно с това лишил се и от охолството, Винсент остава винаги верен на своето сърце, на своя жив разум, на изкованите веднъж завинаги схващания - остава завинаги близък на народа, до най-бедните, най-отрудените, най-онеправданите. И образът му е жив, твърд и устойчив въпреки всичките несгоди, самота и глад - духовен и физически, - насочен праволинейно напред от първата сляпа юношеска любов до съдбоносния изстрел, който в никой случай не е капитулация, а само израз на воля у художника, съзнал наближилия жалък край на своето човешко и творческо "аз". Цялата сила на този изключителен образ се синтезира в ненаситна жажда - жажда за живот.