Стоян Шангов

Стоян Шангов
български общественик
Роден	1867 г. Ениджия, Османска империя
Починал	10 август 1925 г. (58 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Стоян Стойков Шангов е български общественик, журналист и любител историк, издател на един от най-значимите български вестници от първата половина на XX век – „Вечерна поща“.

Стоян Шангов е роден през 1867 година в лозенградското село Ениджия, тогава в Османската империя. Средно образование завършва в Хасково, където и учителства за кратко, след което се установява в София и започва да се занимава с журналистика. Пише в хумористичния вестник „Глад“ и в „Отзив“, редактира хумористичните „Фенер“ и „Дяволско шило“, а от края на 1899 година започва да издава вестник „Поща“. В края на същата година е интерниран в Хасково, заради критиките си към министър Васил Радославов.

През 1900 година на Стоян Шангов е позволено да се завърне в София със застъпничеството на Ставри Наумов и Петър Михайлов.

Деец е на Македоно-одринската организация. Делегат е на Осмия македоно-одрински конгрес през април 1901 година от Софийското дружество.

По идея на Борис Сарафов и с помощта на Наум Тюфекчиев Стоян Шангов започва издаването на вестник „Вечерна поща“, чийто главен фокус в международната политика е Македонският въпрос. От 1905 година издава и вестник „Утринна поща“[4]. Като съдружници във „Вечерна поща“ са привлечени Ставре Наумов и Петър Михайлов. Остава редактор на вестник „Вечерна поща“ до 1908 година, когато Наумов и Михайлов го изгонват. Скоро след това започва да издава вестник „Шангова Вечерна поща“, а след скорошното му приключване вестниците „Епоха“, „Малки маринер“, „Малкият столичанин“, „Балкански бюлетин“, „Балкан“.

През Балканската война Стоян Шангов е командирован в щаба на Втора българска армия като кореспондент, преводач и цензор на Българската телеграфна агенция. След освобождението на Одрин той е назначен за кмет на града. По-късно е делегат на Дирекцията за бежанците, пристигащи от Западна Тракия. Умира в бедност на 10 август 1925 година в София[5].

Племенник на Стоян Шангов е журналистът Симеон Лазаров.

• Юдеизъм и талмудизъм, София, 1900
• Ционизъм – възвание в стихове, 1902
• Народен календар, 1905
• Бягството в Мафра, драма в три действия. 1910
• Българо-турско-френски разговорник, 1911
• Шангов С.С., отец Дамян Гюлов, „Епохата на Асеневци. Писмата на Калояна до Иникентий III“, Издателство „И. Амбилъ“, София, 1921 г.
• Реч, произнесена от С. С. Шангов на 13.VIII.1920 г. в Катедралата в София и спомени от превземането на Одрин.
• Диктатура – мелодрама в три действия. София, 1923
• История на България, Том I – Болг – Кубрат, 1923
• Свободата на Белота, епически разказ из миналото на България. 1924