Петър I Алексеевич (на руски: Пётр I Алексеевич) е последният цар на Руското царство (1682 - 1721) и първият император (1721 - 1725) на Руската империя от династията Романови. До 1696 г. формално управлява заедно със своя полубрат Иван V. Петър I провежда политика на модернизация на руската държава, а териториалното разширение по негово време я превръща в една от основните европейски сили. Затова е наричан още Петър Велики (Пётр Великий).

 

От ранни години проявява интерес към науките и чуждестранния начин на живот. Петър Велики първи от руските царе извършва продължително пътешествие в страните на Западна Европа. При завръщането си през 1698 г. Петър развива мащабни реформи в руската държава и обществените порядки. Едно от главните постижения на Петър I е значителното разширение на територията на Русия в Прибалтийския регион след победата във Великата Северна война, която му позволява да приеме през 1721 г. титлата император на Руската империя. Четири години по-късно Петър I умира навършил 52 години, но създадената от него държава продължава интензивно да се разраства в продължение на целия XVIII век.