Калин Георгиев Донков е роден на 2 декември 1941 г. в с. Беглеж. Израства и завършва гимназия в Плевен а след това "Журналистика" в Софийския държавен университет.

 

Работи в Националната телевизия (1966 - 1969) и Националното радио (1970), както и в много периодични издания, сред които в. "Антени" (1971 - 1980), сп. "Септември" (където е отговорен секретар през 1981 - 1990 г.), в. "Континент", сп. "Европа 2001", в. "Епоха", сп. "Български воин". Има своя колонка във в. "Сега". Интерес сред читателите намират неговите поредици "Частен случай", "Ранни мемоари", "Нерви и утехи".

 

Автор на поетичните книги "Априлски хълмове" (1970), "Внезапна възраст" (1974), "Риза за ближния" (1977, 1981), "Неизбежен човек" (1982), "Животът е последен" (1986), "Очевидец на съдбата" (1986), "Незабрава" (1986), "Пази се от сърцето" (1986), "Събуди ме вчера" (1999), "Ето я нощта" (2013), и на белетристичните "Частен случай" (1979, 1984), "Ранни мемоари" (1980, 1985), "Тъгувайте в почивен ден" (1982), "Сърца в неизбежна отбрана" (1993), "Нерви и утехи" (1999), "Разговори от изпуснатия влак" (2005), както и на пиесите "Предпоследно сбогом" (1984) и "Обичан до смърт" (1986).

 

Поезията му е преведена на английски, руски, френски, испански, полски, чешки, словашки, словенски, сръбски, украински, гръцки, арабски, пенджабски и др. Прозата - на руски и чешки. По стиховете му са създадени песни, по някои прозаични творби - филми и пиеси. Песента "Душа", по едноименното му стихотворение, печели Първа награда на "Мелодия на годината", 1980 г. (музика и аранжимент "Диана Експрес").