Никола Радев е роден през 1940 година в с. Левски, Варненско. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Служил е във Военноморския флот и в Параходство "Български морски флот" като първи помощник капитан. Плавал е във всички райони на Световния океан. Работил е още като журналист и книгоиздател - десет години е бил директор на "Профиздат" и осем на "Земя".
От 1999 година до 2003 година е председател на Съюза на българските писатели.
Автор е на 14 книги в 29 издания. Между тях са "Маримани", "Море на вторите бащи", "Седем ключа на вода", "Истина без давност", "Залезът на морските вълци", "Седмото весло", "Когато Господ ходеше по земята". Има преведени книги на немски, унгарски и руски.
Удостоен е от Славянската литературна и артистична академия с Международната награда "Атлант на славянството". Носител е на Международната литературна награда "Михаил Шолохов" (Русия), на Националните награди "Академик Людмил Стоянов" и "Станислав Сивриев", както и на Голямата литературна награда "Варна".