Мое мило, мое здатно детство! Ти не си само в спомените, но и в кръвта ми, бликнала Заедно с тях сега, когато всичко, което съм преживял, ми се струва като сън, като красив, неповторим, завинаги изчезнал сън... Ще се върнеш ли някога, мое мило, мое златно детство, макар и за миг, за да ме стоплиш в зимата на моя живот и да оплодиш с дъха си, с аромата на времето паметта ми?