Иван Степанович Конев (Конев, Иван Степанович) е роден на 28 декември 1897 година в селцето Лодейно, на територията на днешна Кировска облает. Военната си кариера започва през 1916 година в Царската армия. По време на Гражданската война в периода 1918-1920 година, Конев участва в боевете срещу армиите на Колчак като командир на стрелкова дивизия. През 1921 година, в качеството си на делегат от 10-то събрание на РКП, участва в ликвидацията на Кронщадският метеж. След завършването на курс за висши военни кадри към Военната академия, Конев е назначен като командир на полк.

 

В началото на Великата Отечествена война през 1941-1945, Конев командва 19-та армия, след което последоваттелно е преназначаван като военачалник на Западния фронт ( септември 1941 година), Калининградския фронт (17 октомври 1941 година), Северозападният фронт (март 1943 година), 2-ри Украински фронт (октомври 1943 година) и 1-ви Украйнски фронт (май 1944 година).

 

Под командването на Конев, съветските армии участват в битката за Москва, както и в най-голямата танкова битка за всички времена, около Курск. Генералът има голяма заслуга в освобождението на Украйна, както и във военните операции в Източните Карпати, Прага и Берлин. През 1945 година се изявява като главнокомандващ на Централната група армии и комисар на Австрия.

 

В периодът 1946-1950 години е главнокомандващ на Сухопътната армия на Съветският съюз и заместник-министър на Въоръжените сили на СССР. През 1951 година е главен инспектор на Съветската армия, а в периода 1952-1855 оглавява армиите от Карпатският военен окръг. Шеметната политико-военна кариера на Конев продължава своя възход и през 1956 година заема едновременно длъжностите заместник-министър на отбраната и главнокомандващ Сухопътните сили на Съветският съюз. През май 1955 година е назначен като главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на страните-участници във Варшавският договор.