Вече дълго време интелектуалният свят в своето мнозинство като че ли се задоволява с невежеството си по отношение на испанската литература. Най-ярък е случаят с Галдос. През 1880-те и 1890-те години негови книги са били превеждани на английски, френски и други езици, без да събудят особен интерес. И въпреки това Галдос е голям писател.

 

Можем да го сравним с Балзак и това сравнение няма да бъде в негов ущърб. Тези думи може да прозвучат като преувеличение, но са казани умишлено. Ние трябва да осъзнаем какво губим, като не го четем. Неговият шедьовър, "Фортуната и Хасинта" е един от най-прекрасните романи в световната литература и никой друг автор не е правил такова задълбочено изследване на женски образи.

 

"Фортуната и Хасинта" обхваща много широк социален кръг и въобще е по-съдържателна и по-дълбока от написаните преди и след нея книги. Галдос я създал между четиридесет и две и четиридесет и четири годишната си възраст и я публикувал на четири части. Цялата творба има скромното подзаглавие "Две истории за омъжени жени".

 

Той изследва своите две героини с любов, но без да ги щади. Както всички женски образи в неговото творчество, те са обрисувани живо и реалистично. Техните бракове, единият нещастен, другият - пагубен, са описани със същата любеща, безпристрастна безпощадност. Цялостният ефект не е потискащ, освен ако не е потискащо изключително дълбокото опознаване на човешките същества. Пред нас е животът такъв, какъвто го живеят хората, изобразен смело, сведущо, интересно.