Една вечер княз Архан, млад владетел на малка държава, обхожда крепостната стена и проверява постовете заедно с началника на армията Торк - около 40-годишен, леко прошарен, с волево лице. В небето блесват три мълнии. Богът на бурята изсича скалата в средата на езерото под крепостта и я превръща в каменен великан - примитивен, тъп, с ниско чело и изпъкнали надочни дъги, с мощни мускули. Князът и Торк виждат това, но се връщат в двореца.

 

Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата - гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.

 

Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.