Техника: Въглен.

Подпис:Долу вляво.

Размери:35/50см

Рамка:Стара дървена рамка.

Доставката се извършва с Куриерска фирма Еконт.

Стефан Георгов (1899–1987) е български художник, чието творчество майсторски съчетава емоционална дълбочина и документална стойност. Роден във Варна в семейство с дълбоки корени в културния и обществения живот, той развива талант, вдъхновен от учители като художниците Никола Петров и Виктория /Вита/ Георгова. През 1928 г. завършва Художествената академия в София, специалност „Живопис“ при проф. Цено Тодоров, проф. Иван Ангелов и проф. Димитър Гюдженов. Още като студент участва в престижни изложби, включително Биеналето на изкуствата в Прага.

Георгов оставя трайна следа в българското изкуство със своя широк тематичен диапазон. За себе казва: „Аз съм един от художниците, които първи са рисували индустриален пейзаж в България“. Неговите пейзажи от мини Перник, създадени между 1931 – 1948 г., включват сцени от откритите рудници и миньорския живот, наситени със силен социален заряд. Те са създадени с дълбока чувствителност към ежедневието на хората и отразяват преломните исторически промени, които настъпват в живота след 9-ти септември 1944 г. В този период и други български художници, сред които са Никола Танев, Васил Бараков, Златю Бояджиев и др., създават произведения с трудова тематика от мини Перник и Куциян, отразяващи обекти от строителството на новия социализъм.

В сериите с рисунки и живопис на Георгов от бригадирските движения и новите индустриални строежи на Перник са отразени програмни теми, характерни за изкуството на соцреализма. Те носят документална стойност и силно емоционално въздействие на трудовия младежки ентусиазъм при строителството на ж.п. линията Ловеч – Троян, ж.п. линията Перник – Волуяк и новите заводи в Перник. В други – със сюжети от бригадирския живот – художника търси хармонията между труд и природа.

В градските пейзажи от Варна и София Георгов улавя уникалната атмосфера на своето време – сгради, улици и паркове, които носят духа на модернизиращия се градски живот. Особено внимание заслужават произведенията му от Морската градина във Варна, Борисовата градина, улиците, пазарите и храмовете в София.

Пейзажите от хълмовете около София, Искърското дефиле и Своге (1941 – 1947), както и от Варна и Балчик (1930, 1943), демонстрират умението му да пресъздава природата в различни състояния – от тихата меланхолия на зимния пейзаж до топлите багри на лятото и на есенни полета. В тях е отразена „Поезията на природата“, както са назовани изложбите му.

Георгов създава и многобройни селски пейзажи – жътва, коситба, извори и стари къщи, които съчетават идиличната красота на природата с битовия живот. В тях се откроява неговата майсторска работа с колорита – меките преходи между топли и студени цветове, често в духа на импресионизма, създават усещане за движение и живот.

Сред автопортретите и портретите на членове на семейството му се разкрива дълбоката му способност да изследва психологията на човека. В рисунки и ескизи той запечатва както близките си, така и образите на работници, интелектуалци и значими фигури от своето време. Георгов е документирал и сцените на трудовото ежедневие в различни мащабни инфраструктурни проекти, както и моменти от ежедневния живот на хората в града и селото.

Една от най-интересните теми в творчеството му е свързана с Народния театър и актьорското изкуство. Георгов създава серия портрети на актьори, уловени в естествени и сценични моменти – в гримьорните, на сцената или в приятелски разговори след спектакъл. Сред тези портрети се открояват изразителни образи на артисти, които запечатват техните жестове, театрални костюми и силата на лицата им. Георгов изобразява и самия живот около театъра – легендарни сцени, като тези с Иван Вазов и проф. Иван Шишманов пред кафенето в парка на театъра, които днес се възприемат като документални свидетелства за културния елит на България.

Живописният похват на Стефан Георгов като искрен и предан съзерцател на своето време е разпознаваем и иновативен. От академичната строгост в ранните му творби той преминава към деликатно преливащи тонове, подчертаващи светлината и движението в природата. Прецизното използване на щрихи и изчистената композиция му позволяват да създаде творби с изключителна хармония и емоционалност. Попаднал в ранните си години под влияние на изкуството на Никола Петров, Георгов създава свой стил, сравняван от критиката с френския импресионизъм, което подчертава европейския му дух и стил.

Неговите рисунки и живопис, отличаващи се с хроматична деликатност и импресионистични влияния, са представяни в множество изложби, включително самостоятелни експозиции в София, Перник и чужбина.

Член на „Дружеството на независимите художници“ от 1927 г. и един от съучредителите на Съюза на българските художници през 1944 г., Георгов посвещава живота си на изкуството и участва активно в художествения живот и в ОХИ до края на 70-те години на ХХ в. Произведенията му днес са част от колекции в България и чужбина, отразявайки духа на един променлив и динамичен исторически период. Те не само отразяват историческия дух на времето, но и вълнуват със своята естетическа сила и човешка дълбочина. Тематичното и стиловото богатство в творчеството на Стефан Георгов го правят забележима фигура в историята на българското изкуство.

***

Биографични данни:

Стефан Петров Георгов – роден на 6 март 1899 г. във Варна, починал на 3 ноември 1987 г. в София;

Образование:

1916: Завършва III-та мъжка гимназия в София. Негов учител по рисуване е художникът Никола Петров (1913 – 1914);

1917–1926: Учи в Художествена академия, София, специалност „Живопис“ (при проф. Цено Тодоров, проф. Иван Ангелов и проф. Димитър Гюдженов);

1928: Завършва специален курс по живопис през 1928 г.;

Професионална биография:

1931–1946: Учител по рисуване в Мъжката и девическа гимназия в гр. Димитрово, (дн. Перник);

1946–1956: Учител по рисуване в 23-то смесено средно училище в София;

1927: Член на „Дружеството на независимите художници“, София;

1931: Член на Дружеството на „Художниците в България“ и съучредител на Съюза на българските художници (1944);

Самостоятелни изложби:

1924: София, Градското казино;

1935: Салона на Мъжката и девическата смесена гимназия, гр. Димитрово (дн. Перник);

1936: Галерия „Аксаков“, София;

1938: Гр. Димитрово (дн. Перник);

1948: Гр. Перник;

2015: ХГ „Любен Гайдаров“, Перник;

Участия в изложби:

1926: Биенале на изкуствата, Прага;

1927: VIII художествена изложба на Софийските художници, „Студентски дом“, София;

1933: Колективна изложба с Н. Евров, Вл. Генадиев и М. Кецкаров, София;

Редовен участник в Общи художествени изложби на СБХ в България.

По-важни участия в тематични изложби с индустриални и исторически сюжети след 1960 г. до 1976 г.;

1962: Обща художествена изложба, София;

1963: ОХИ’63 „Освободителната война в творчеството на българските художници“, София;

1966: ОХИ’66 – посветена на Априлското въстание;

1966, 1970, 1975: Обща изложба на художниците от София, СБХ, София;

1957: ОХИ’67 – посветена на 50-ата годишнината на ВОСР, София;

1969: ОХИ’69 – посветена на 25 години от 9.09.1944, София;

1975: ОХИ’75 – посветена на 50 години от Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г., София;

1976: ОХИ’76 „Човекът и трудът“, София;

1976: ОХИ’76 „Ястребино“ – посветена на борбата против фашизма и капитализма, Търговище.

Награди:

1969: Орден „Св. св. Кирил и Методий“ II степен.

Произведения в колекции:

Галерия „Любен Гайдаров“, Перник; Софийска градска художествена галерия, София; Чуждестранни галерии в Лондон, Локарно и Брюж, Шкодовите заводи в Чехия, каменовъглените заводи в Горни Шлонке в Полша, в Управлението на мини Перник. Частни колекции в България и чужбина.