Минимални козметични забележки. Много добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Отечество
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1987 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    286
  6. Корици
    Меки
  7. Художник
    Христо Жаблянов
  8. Категория
    Детско-юношеска литература
  9. Дебелина (мм)
    18
 
Непослушки
Ако искате да знаете истината, Шегобишко беше от онези деца, които много се смеят, но същевременно вършат сериозни неща.
 
Мълчеше често, защото говореше само онова, което знаеше добре.
 
Когато нямаше какво да прави, вземаше солницата и започваше да соли, каквото му попадне.
 
И много други неща извърши - страшни и невероятни, - и много мъка изпита. Малко оставаше да изгубите възможността да четете за неговите приключения: животът му няколко пъти вися на косъм.
 
Но той беше смел и сръчен и преодоля всичко. Дори заслужи един славен медал.
 
Шегобишко лежеше в леглото и сънуваше сладък сън. Закачлив слънчев лъч беше протегнал ръка през отворения прозорец и го гъделичкаше по бузата. Туктам лаеше край бунището на двора и се караше за нещо на Кокорбашко - да не рови и да не прави ненужен боклук, - току-виж, че дядо Тошо го наложил с пръчка по крилете.
 
Момчето сънуваше, че Кокорбашко е стъпил на плета и крещи, както всяка сутрин:
 
- Ставайте, хей... Който пее, зло не мисли!
- Шегобишко - щипна го за нослето баба Кута, - ставай, сине! Я виж кой те чака навън.
 
Шегобишко се размърда, разтри с ръка очите си и се изпъна като агне.
 
- Ох, на баба Протяжко! - чу той в просъница и скочи веднага на краката си.
 
Когато се обличаше, рече тихо на себе си:
 
- Шегобишко, Шегобишко... Сериозно нещо е животът, Шегобишко! Ти нищо не знаеш.
 
Научи тези думи от дядо си.
 
Срещна го на прага. Дядо Тошо погали косата му, промърмори рошльо, а високо каза:
 
- На дядо паламидата.
- Дядо, искам да те попитам нещо!
- Ти питаш, аз отговарям.
 
Това беше паролата между двамата.
 
- Защо петелът - продължи Шегобишко - всяка сутрин повтаря едно и също?
 
Дядо Тошо засука мустак. Даже и не си спомни, че внукът му вече знае тези неща от него.
 
Засука и другия мустак, погали още веднъж Шегобишко и преди да си запали лулата, рече:
 
- Тия неща, сине, са още отпреди световния водотоп!
- Потоп, дядо... Световния потоп.
- Знам, знам - направи се на разсърден дядо Тошо, - да не смяташ, че не съм чувал и за Египсовата пирамида? Малко съм ходил на училище, ама тия работи ги знам.