Забележки главно по обложката. Много добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Народна култура
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1981 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    316
  6. Корици
    Твърди
  7. Преводач
    от английски Петко Бочаров
  8. Художник
    Александър Поплилов
  9. Поредици и библиотеки
    Избрани романи
  10. Категория
    Чужда проза
  11. Дебелина (мм)
    15
 
Повод за размишления
Самият автор - англичанин, в книга, издадена в Англия за англичани, намира за необходимо да обясни на читателите си в предварителна бележка някои особености на британското съдопроизводство. Очевидно някои чисто английски подробности според него са неизвестни и трудноразбираеми за самите англичани, та се нуждаят от обяснение. Но колко пък други, като например тънкостите на родово-съсловната система - нещо, върху което англичанинът не се и замисля, - са непонятни за читателя-чужденец. А авторът, който по правило не мисли за читателя-чужденец, не смята за необходимо да ни ги обяснява. От своя страна читателят-чужденец измерва, тълкува и съди описваната чужда действителност със собствените си, неприложими към въпросната действителност националнообособени критерии и с неясните представи, които нерядко има за хората и за нравите в чуждата страна.
 
Този роман на Пиърс Пол Рийд изобилствува с подробности от бита на английските средни класи и от английското ежедневие, които читателят, незапознат лично с Англия и с живота на островитяните, вероятно трудно ще си представи. Но има страсти, има и материализации на тези страсти в реакции и действия, които са общочовешки. Тях ги разбираме без тълковен речник, без нуждата от посредник-коментатор, независимо от специфичния и може би неразбираем декор, на чийто фон се развиват.
 
Не зная дали от гледна точка на класификаторите на литературата е допустимо да се говори за английски реализъм (под което разбирам не реализъм, създаван в Англия, а специфично английски, шекспировски поглед към хората). Но този роман на Пиърс Пол Рийд е типичен за английския реализъм. Авторът разказва безпристрастно, на моменти натуралистично, за страстите, за помислите, за постъпките на героите си, без да ги дели на положителни и отрицателни, тъй като и хората не са нито положителни, нито отрицателни, а героите му са живи хора, които имам чувството, че лично съм срещал на някоя улица или в някое купе във влака, или в някое заведение, или неопределено къде, някъде в Англия. Но това, че авторът не ни казва кое според него е добро и кое е лошо, не значи, че разказът му не предизвиква у нас реакции за това, което ние самите възприемаме и отсъждаме като добро и като лошо в мислите, в мотивите и в поведението на героите му, а чрез тях - в себе си.