Оригинална картина на известния Георги Каракашев " Пазар 1950г" Масло върху платно с размер 50 Х 60 см на самата творба без рамката. Рамката е дървена. Картината е подписана долу в дясно.

Биография на автора:

Георги Рашков Каракашев. Роден е в Русе през 1899 година, учи живопис в Букурещката художествена академия между 1919 и 1920 година. През 1931 година се дипломира в Софийската художествена академия, специалност живопис в класа на професор Цено Тодоров.

Творческата му кариера започва през 1920-те години в областта на живописно-декоративното направление на българската сценография и особено през 1930-те години се занимава основно с приложно изкуство (оформление на реклами, етикети, плакати). Като художник се изявява в областта на пейзажа и портрета, предпочитани техники са гваш и маслени бои.

През 1931 – 32 година Каракашев преподава рисуване в Образцовата мъжка гимназия в София, а през следващата година – в Девическата гимназия в Русе. Между 1934 и 1945 година преподава вътрешна архитектура и стил в Мебелното училище в Русе.

Работи като сценограф в Русенския драматичен театър (1945 – 48), Младежкия театър в София (1948 – 52) и Народния театър „Иван Вазов“ (от 1952 година). Сътрудничи и на драматичните театри във Велико Търново, Враца, Димитровград, Добрич, Кюстендил, Плевен, Стара Загора и др. В началото на сценографската си кариера Каракашев работи повече в областта на сценичния костюм, впоследствие се ориентира към оформление на декорите. Между 1951 и 1957 година е доцент във ВИТИЗ по художествено оформление на спектакъла, а от 1957 година преподава сценография в Художествената академия: като доцент от 1957 до 1959 година, и като професор от 1959 година.

Прави сценографските оформления на множество театрални пиеси, сред които:

„Арлезианката“ от Алфонс Доде,
„Голямото завръщане“ от Иван Радоев,
„Двубой“ от Иван Вазов,
„Иванко“ от Васил Друмев,
„Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников,
„Любов“ от Орлин Василев,
„Любов Яровая“ от Константин Треньов,
„Немци“ от Леон Кручковски,
„Нора“ от Хенрик Ибсен,
„Опечалена фамилия“ от Бранислав Нушич,
„Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго,
„Принцеса Турандот“ от Карло Гоци,
„Разузнаване“ от Лозан Стрелков,
„Романс“ от Ерих Ебермайер,
„Снаха“ от Александър Хаджихристов,
„Фиданките цъфтят“ от Славчо Красински,
„Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, и други.

Георги Каракашев е носител на „Димитровска награда“ (1952) и на орден „Кирил и Методий“ – II степен (1954) и „Червено знаме на труда“ (1969).

Негов син е българският театрален, литературен критик и педагог Владимир Каракашев (1932 – 2008).

Източник: Уикипедия