Когато през 1883 г. излиза първият роман на Ги дьо Мопасан "Един живот", не кой да е, а колосът Лев Толстой възкликва: "Това е най-големият шедьовър на френската литература след "Клетниците".

 

По онова време авторът е едва на 33 г. Литературната слава го заобичва още от началните му опити и страстта й не намалява до последния му дъх. За сметка на това животът не е особено любезен с него. Сифилисът бавно, но неумолимо разяжда съзнанието му, за да го тласне последователно към меланхолия, патологична жажда за самота, параноя и пълна лудост. Засилващата се непоносимост към обществото го тласка към пътешествия - обикаля Алжир, Италия, Великобритания, Сицилия. Преди да е навършил 43 г., Ги дьо Мопасан издъхва в приют за душевноболни след поредица от неуспешни опити да се самоубие.

 

Това е основата за написването на най-страховития му разказ - "Пътешествието на "Орла", обрисуващ лудостта и самоубийството.