Петлешков извади от пазвата си свитък, размаха го и изведнъж, обхванат от някакво притаено досега буйство, преди да проговори, с луда радост почна да го разгъва и целува — неволна проява на всепоглъщащо тържество. Мина време, докато укроти кипналите чувства, и чак тогава спря поглед върху написаното. Изпълнен от непреодолим порив, той извиси глас и над смълчаното множество прозвучаха огнените слова на възванието:
„Братя, българи! Дойде вече краят на зверските злодеяния, които от пет века насам търпи нашият народ под омразната турска власт! Всеки от нас с нетърпение очакваше този момент. От вчера започна българското народно въстание. Всеки честен българин, в жилите на когото тече чиста българска кръв, както е текла тя и в жилите на нашите български царе Крум, Борис, Симеон и Асен, трябва да грабне оръжие в ръце, за да въстанем като един човек и по тоя начин с първия още удар да смутим неприятеля..."