Още в 1916 година арменският писател А. Ширванзаде пише писмо на Горки, което най-пълно предава усещанията на съвременниците: "Аз не знам на какво повече да се удивлявам: на смелостта на автора ли, който в името на оздравяването на своя народ извършва такава тежка операция, на дълбокото познаване на човешкия живот и душата на човека ли, или на силата на неговото творчество и на художественото му изображение". Като символ на руския народен живот се е възприемала още първата част на трилогията "Детство", а след това и останалите части. Така се е възприемала автобиографичната трилогия и у нас в България - като покъртителен разказ за детството и младостта на великия писател, като една от най-правдивите, автентични книги в световната литература.