Танто (tanto) в кошираe (koshirae); Форма на острието - Шиноги
закури (Shinogi zukuri); Форма на върха на острието – ко-кисаки
(ko-kissaki); Без подпис (mumei); Размерът на острието от върха до
началото на танга (nakago) - 9 см; Общата дължина - 30 см; Дебелина на
острието (Motohaba) при гарда (tsuba) - 5 мм. Режещият ръб на острието
притежава истински хамон (hamon), който е постигнат в резултат на
нанасяне на глина по продължението на ръба, като по този начин острието
преминава през процеса на закаляване. В конкретния случай формата на
хамона е тип нотаре (notare). Хамонът продължава от началото на режещия
ръб и стига до върха на острието (kissaki). Настоящото танто е
модифицирано/скъсено уакизаши (wakizashi) или иначе казано къс меч. Тъй
като скъсяването е премахнало оригиналния танг (nakago), не може да се
посочи точен период на производство, но с оглед формата може да
предположим, че острието е произведено през периода от късен Мурамачи
(Muromachi от 1336 г. до 1573 г.) до ранен Едо (Edo от 1603 г. до 1868
г.). Острието е скъсено професионално в Япония, като за целта е оформен
нов танг (nakago), като това е често срещана практика, с оглед
съхранение на останалата част на острието. Тантото е изковано от
тамахагане (Tamahagane) и представлява истинско острие от ерата на
самураите, произведено по традиционен начин и закалено във вода. Тантото
пристига в кошираe, като гардът (tsuba) и помела (fuchi kashira) са
изработени на базата на от шакудо (Shakudo) в Япония, а хабики (habiki) е
изработено от медна сплав.