Трите най-ярки фигури на старата немска живопис и графика, Грюневалд, Дюрер и Холбайн Младия, са едва ли не съвременници. Грюневалд, когото според сегашните ни сведения смятаме за най-възрастния между тях, е роден между 1455 и 1460 г., а през 1543 г. е умрял най-младият - Холбайн Младия. Тези 80–90 години, разделящи двете дати, са една от най-бурните епохи в немската история и въобще в историята на цялото човечество.

През 14 и 15 век настъпва общ разцвет и на немска земя. Възникват богати градове с цветуща търговия и занаяти. Особено развито е рударството, но не изостава и тъкачеството. От търговията се натрупват огромни богатства. Въпреки че големите географски открития намаляват значението на градовете, обединени в Ханзейския съюз, стоките от Индия и Изтока се отправят на север пак чрез посредничеството на германците. Растящото богатство и разкош се отразяват благоприятно и върху художествената промишленост. Двата най-големи немски града — Нюрнберг и Аугсбург — са едновременно и средища на изкуството. (Първият е роден град на Дюрер, а вторият — на Холбайн!) Сериозни традиции има златарското изкуство и образци на отделни негови изделия стигат до далечни страни. Освен развитата мебелна промишленост и керамика много известни са и немските бронзолеяри. От тази занаятчийска традиция и благодарение на талантливите членове на семейството Фишер израства и най-изтъкнатото поколение скулптори на немското Възраждане. Графиката си остава винаги актуално изкуство и нейното значение нараства с разпространението на книгопечатането и издаването на илюстровани книги. Живописта също може да се опре на резултатите от едно вековно развитие. Кавалетната живопис, произлязла от миниатюрата, намира своето място и значение в изкуството на епохата чрез олтарните табла. Работите на Грюневалд, Дюрер и Холбайн са апотеозът на този дълъг път.