Париж, центърът на обществено-политическите движения, става и средище на художественото възраждане. Цялата френска история през 19 век е продължение на борбите на Великата френска революция.Свободната мисъл, самостоятелното творчество, духовното развитие на индивида ускоряват отхвърлянето на старите схоластични форми и носят жаждата за ново опознаване на действителността, природата и света. Напредничавото изкуство на епохата тачи преди всичко правдата на новото познание, насочена срещу всякакви условности, стреми се към смел и съзнателен израз на истината. Сред създателите на новото изкуство челно място заемат Гюстав Курбе и Оноре Домие.

Понятието „реализъм“ в живописта започва да се споменава във връзка с изкуството на Курбе. Отначало то се приема като иронично прозвище, но по-късно художникът сам го утвърждава и дори го формулира: „Да зная, за да мога - казва той - такава е била моята мисъл. Да бъда в състояние да скрепявам нравите, идеите, облика на своето време според личната си оценка.“

Домие започва творческия си път преди Курбе, но като художник се изявява в 1848 година, а картините му добиват известност едва след смъртта му. Приживе той се налага като безпощаден критик и изключително продуктивен карикатурист в печата, където често иронизира с гротескните си фигури политическите величия на времето; малко са тези, които знаят, че той е и живописец, и то един от най-талантливите живописци на 19 век.Реалистичният художествен език на Курбе и богатството му от мисли оказват голямо влияние в цяла Европа, мнозина отлични художници стават негови последователи. Експресивността на Домие се приема възторжено от младите художници, защото тя разкрива богатството и възможностите на изобразителните изразни средства. Забележителният белгийски скулптор от края на века Константен Мьоние в първите години на творчеството си е под влиянието на Курбе или, по-точно, следва развитието на академичното изкуство към реализма. Макар и не съвсем открито като Курбе, той скъсва с конвенционалността и творчеството му става образец на реалистична скулптура. Мьоние вае като монументални паметници фигурите на работници, селяни и прости хора от всекидневието, моделира ги след продължително и грижливо наблюдение като герои на една нова епоха.