Антикварна - издадена през  1931г.

Иван Сергеевич Шмельов е роден през 1873 г. в Москва. След Октомврийската революция емигрира във Франция, където умира през 1950 г.

Произхожда от старо търговско семейство. Шмельов е възпитан в религиозен дух и преклонение пред патриархалните стойности. От рано прониква в дълбоките пластове на народния живот и език – завинаги в съзнанието му се запечатват стихийната метежност, богатият говор и фолклор на хората от разни губернии, стичащи се в бащиния му двор в Замоскворечието. Започва да публикува през 1897 г. Известност придобива след революционните събития от 1905-1907 г. с повестите „Разпадане”, „Гражданинът Уклейкин”, но особено с повестта „Човекът от ресторанта” – шедьовъра на предемигрантския му период.  

В първите му книги, издадени в чужбина – „Слънцето на мъртвите” (1923) и „Каменният век” (1924) – преобладава мъката на емигранта, изживял откъсването от родината като непоправим катаклизъм. До края на живота си Шмельов остава дълбоко руски писател, страстно дирещ пътища за духовно освобождение.