Удивителните книги на Альоша Пешков

В един от своите спомени за гениалния създател на "Война и мир" Горки казва, че Толстой е цяла вселена. Днес можем да отнесем тези думи и към автора на "Майка" и "Врагове", на чудните романтични приказки и легенди, слушани в знойните степи на Молдавия и на морския бряг. Към твореца на босяшките разкази, изумили цял свят и наложили името на новия световен писател Максим Горки. Съзнанието, че Горки е цяла вселена, и то съвсем нова, невиждана и непозната, е било присъщо на мнозина още в края на 19 век. Те са посрещали с изненада не само химните, прославящи човека, но и романите и пиесите му. В самата фигура на Максим Горки е имало нещо необичайно, характерно за писател, свързал своето дело с борбата на революционните маси. Подобно явление не е познавала предишната литература. Именно тази необичайност са отбелязвали повечето негови съвременници. Един от тях - Анатолий Луначарски по следния начин е изразил своето изумление пред необикновената творческа съдба на Горки: "Най-характерното и най-поразителното в съдбата на Алексей Максимович, в неговата фигура се състои в онази стремителна вертикална линия, която ни представя неговият живот, тя започва от низините, почти от дъното на нашето общество, каквото беше то преди революцията и се издига до такива върхове, до каквито са достигали малцина в световната история."

 

Част от тази вертикална линия - най-трудната и мъчителната, преминаваща през великите горести на своето време, през безвремието на 80-те години, е показал Максим Горки в своята автобиографична трилогия "Детство", "Сред хората" и "Моите университети". По аналогия с други подобни книги в руската литература той би могъл да озаглави трите части на своята художествена автобиография "Детство", "Юношество" и "Младост". Но той е искал още в самото заглавие да подчертае най-типичното и неповторимото именно в неговия живот, непрекъснато разширяващите се кръгове на общуването му с народа, своеобразните и единствените в световната литература "университети", които следва той в шумния и пъстър град Казан.

 

Първите две повести, включени в настоящето издание обхващат времето от 1872 до 1884 година - около дванадесет години, прекарани в родния Нижний-Новгород. След тях идват пребиваването в Казан и скитанията из Бесарабия, Южна Украйна и Грузия. Горки пише "Детство" и "Сред хората" в твърде знаменателни години - от 1913 до 1915 год. - в навечерието на историческия октомврийски пожар. Тъкмо затова така леко и радостно са писани тези книги и толкова силно е чувството за историзъм, за движение, динамика в живота у пролетарския писател, а също така и вярата му в неизбежната победа над "оловните мерзости". И трите части на автобиографичната трилогия представляват една мъдра и оптимистична книга, в която жизнеописанието и поуките са дадени в прозрачно пластично изображение. На всяка страница от тази книга усещаме силата на духа, присъствието на необятните простори на бъдещето, по-силни от скуката и паразитизма, от жест