В предишните си мемоарни книги Лилан Хелман пише за хора, които са й били близки и за събития, на които е била свидетел или участник. В "Може би" тя прави тъкмо обратното: преследва един изплъзващ се образ - Сара Камърън, за която е узнала случайно, с която никога не е била близка; при една мигновена среща с нея Лилиан Хелман дори не е сигурна дали жената, която е зърнала е Сара, или не е. Тя събира откъслечни сведения, но те не съвпадат, някои от тях са явно лъжливи. Така постепенно сглобява една история от факти, лъжи и предположения, за да признае, че този образ не може да бъде нито обрисуван, нито разбран. Каквато е значителна част от самия ни живот.