Наглед обикновена историята на Фаусто Г. отеква у читателя с най-сърцераздирателни нотки. Пропита с шепот на подземни гласове и мъчително безпокойство, понякога темата излиза от морално-етичния и антимилитаристичния план, за да зазвучи като поезия, като най-тъжна песен за любовта