Художественият свят на тази книга като че ли се разширява, за да включи вече създаденото и да го превърне в средство за по-разностранно, но и по-обемно постигане на действителността, за каквото в античността са способни само епосът и трагедията. Именно поради това "Златното магаре" е по-романна проза от "Сатирикон".

 

Античният роман напомня съвременния и с произхода, и с природата си, дори ако тя се изчерпва само с определението на Гьоте, че "романът е субективна епопея, която позволява на своя автор да гледа на света по свой начин". И все пак в приликите има граница. Античният роман има кратък път на развитие и върху основата му не израства епохална творба. По това, че изразява идейния хаос на своето време, той напомня ситуацията на рицарския роман в късното средновековие. Но както парната машина на Херон Александрийски не се превръща в локомотив, така и античният роман не създава ни един "Дон Кихот". Би било невъзможно. Гениите на романната форма ще се родят много векове след края на античността.

 

Богдан Богданов