В определения ден пощата не дойде. Не дойде и след седмица. Но шейната от Кежма идваше при Федка, продавача, докарваше нещо.

 

Саша отиде в дюкяна. Федя не отваряше вратата, пускаше купувачите през задния вход, през складчето.

 

- Стока ли ти докараха?

 

- Докараха едно-друго.

 

- А поща няма, не знаеш ли нещо?

 

- Де да знам. Да ти пиша нещо на вересия?

 

- Няма нужда, благодаря.

 

Саша се отби у Всеволод Сергеевич. Той лежеше на кревата, завит с барчатката на хазяите - дълга до петите полушубка, набрана на кръста.

 

- Да не сте болен?

 

- Здрав съм.

 

- Ами защо лежите?

 

- Че какво да правя?

 

- Защо не идва пощата?

 

- Пощата ли? Поща ви се дощя, а? Сега ще ви поднесат друга поща.

 

- Не разбирам.

 

- Не разбирате... А какво става в страната разбирате ли? Врагове на работническата класа убиха другаря Киров, а вие искате редовно да доставят пощата на тези врагове. Как я мислите тая, Саша? ! Властите трябва да се подготвят, разбирате ли, да се подготвят за отразяване на удара. И да ударят така, че цялата Рус да потрепери. Та друг път ония да знаят как се убиват вождове на работническата класа, враговете на работническата класа, чиито личности още се изясняват, да не смеят да пращат убийци, чиито личности също още се изясняват. А вие в периода на всеобщо изясняване на личностите на убийците и техните ръководители, в периода на подготовка за съкрушителния ответен удар, вие, видите ли, чакате писма, за вестничета сте се затъжили. Какви ти писма до враговете на работническата класа? Та да се наговорят как да избегнат възмездието за извършеното убийство? Какви ти вестници? Та да се ориентират в събитията и да знаят как да маневрират? Не, драги, такава възможност няма да ви се предостави. Благодарете се, че не ви закачат, не ви карат в тоя студ да биете път до Красноярск.