През последните двадесет години Мюриъл Спарк израстна като една от най-интересните съвременни английски писателки и с цяла серия къси романи-повести успя да ни представи широка галерия от образи, социални типове - представители на английската дребна и средна буржоазия, да ни разкрие илюзорността, на ценностите, пред които те се прекланят, да ни предложи унищожителния си пречистващ смях.
В много отношения романът "Балада за Пекъм Рай" е представителен за най-интересните и значими страни на таланта иа Спарк - екцентриката, комизма, яснотата и недвусмислеността на морални-етичните оценки. Със средствата на хумора и сатирата, и едни пародиймо-притчов план тя реконструира във втория си роман от тоя сборник "Разцветът на госпожица Джийи Броуди" от съвременни позиции малкия свят на шотландското училище през тридесетте години, за да ни внуши художествените си обобщения за другия, големия, разкъсван от противоречия свят в навечерието иа Втората световна война.