Роден през 1934 г. в град Тетевен. Завършва специалност "История" в СУ "Св. Климент Охридски" и от 1962 г. е асистент по Нова и съвременна история в най-известното у нас висше учебно заведение. От 1972 г. е доцент, а от 1986 г. - професор в Историческия факултет на Софийския университет. От 1968 г. е доктор по история, а от 1985 г. - доктор на историческите науки с темата "Фашисткият феномен и дискусията в световната литература". Специализирал е една година в Парижкия и четири месеца в Брюкселския университет, по 3 месеца в Женева и Монреал и един месец в Европейския колеж в Брюж.

 

През 1987 г. в продължение на един семестър е гост професор в Монреалския университет с курс от лекции по съвременна история. Участвал е с доклади и научни съобщения в български и международни конгреси и колоквиуми. От 1990 г. е член на Бюрото на Международната асоциация по съвременна история на Европа със седалище в Страсбург, а от 1993 г. е председател на Националния комитет на българските историци. Един от възстановителите на Българо-швейцарското дружество в София. Бил е и негов заместник-председател. От 2001 г. е пенсионер, като продължава да чете лекции в Историческия и във Философския факултет на Софийския университет по съвременна история и история на европейската идея. Автор е на множество книги и учебници по история.

 

Член е на Националния комитет на Социалдемократическата партия.