Никòла Марѝнов (Кольо Маринов Косев) е български писател, белетрист.

 

Никола Маринов е роден на 16 януари 1909 г. в село Враниловци, област Габрово. Учи в средното механотехническо училище "Д-р Н. Василияди" в Габрово (1924 - 1927 г.); изключен е заради участие в ученическа стачка. През 1927 - 1934 г. е работник в Габрово, Бургас и София. Член е на БКП от 1929 г. Участва в революционното работническо движение; член е на окръжните комитети на Работническата партия (РП) в Габрово, Бургас и София. През 1935 г. е осъден задочно по Закона за защита на държавата (ЗЗД) на 12,5 години строг тъмничен затвор. През 1937 - 1939 г. е доброволец в Гражданската война в Испания. След войната е във френски концентрационни лагери; в 1940 г. избягва. Включва се през 1942 г. в българска бойна група и участва във френската съпротива срещу германската окупация в Парижка област, no-късно е командир на партизански отред, който действа около Париж; получава чин лейтенант от френските въоръжени сили на Съпротивата. Връща се в България през 1945 г. До 1947 г. работи в Радио София, Националния съвет на Отечествения фронт и Централния комитет на Съюза на бойците против фашизма. От 1947 г. се отдава на литературна дейност.