Книгата е спечелила през 1965 година втора награда в националния кръг на международния конкурс за младежта от Атомния век.

В международния кръг през 1966 година е получила трета награда.

 

"Поех към потока да търся Йожо. Знаех, че е там от пет часа сутринта и дебне старата пъстърва.

 

- Махай се! - кресна Йожо още щом ме забеляза и ме замери с мамината силонова мрежичка. - Тъкмо щях да я хвана! - беснееше той. - Чакай да те науча! - и се засили срещу ми. Ама къде бях вече аз!

 

Йожо ми е брат, но когато лови риба го мразя. Край него човек не смее дори и да диша. Той може, ала другите - не. Него рибата няма да го усети, но другите ще чуе със страничната си линия, с която била слушала. Ама че глупост! Слуша се с уши, а не с някакви линии, които Йожо си измисли срещу нас (срещу мене и Габка), за да остава край потока сам. Той е страшен егоист. Веднага си присвоява всички риби. Както и старата пъстърва, дето всъщност една неделна утрин я открихме ние с Габка. Габка тръгна да ми показва някаква незабравка, защото аз се правех, че не й вярвам, когато пъстървата изскочи от водата точно под носа й. От изненада Габка плесна във водата ведно с нея. И то с празничните си дрехи! Наистина, тя цопна само на края, но точно там скалите са най-мръсни, слизести и зелени.

 

Отначало нямахме намерение да казваме на Йожо нищо за рибата, но когато през ваканцията се върна у дома от Щявница, не можахме да издържим. Това ни беше грешката. Сега крещи насреща ми "Махай се! ". Вече втора седмица лови пъстървата. Иска да я пусне жива в басейна. Затова я лови с мамината мрежа, да не би кукичката да нарани устата й, защото пъстървата била много тежка. Казва, че на два пъти вече тя си показвала главата изпод камъка, дори очите й се виждали, но и двата пъти ние сме я подплашвали. Затова сега ни мрази. Заради нашата собствена пъстърва! На която той е видял само очите, а ние цяла-целеничка и то още през юни!