СЪКРОВЕНАТА СЪЩНОСТ НА ЕДИН СВЯТ

 

Романите «Доня Барбара» на венецуелския писател Ромуло Галиегос и «Сеньор президентът» на гватемалеца Мигел Анхел Астуриас носител на Ленинска и Нобелова награда, бележат върхове в испаноамериканската художествена словесност. Преведени на десетки езици, двата романа са пълнокръвни разпространители на испаноамериканската стойностна система. Това обуславя и преиздаването им на български език. Тъй като често са споменавани и у нас намерението ни в случая е да определим по-точно мястото им в литературния контекст на подконтинента в светлината на някои нови критерии на бурно развиващата се напоследък испаноамериканска критика.

 

Дълги години латиноамериканската литература е разглеждана с европейския мисловен апарат, през призмата на европейските оценъчни критерии, успоредно с литературата на Стария свят и нерядко резултатите и обозначенията не отговарят на реалностите на Латинска Америка. Самото название «Латинска Америка» крие редица неточности в определянето на културната и езиковата действителност на континента.

 

Ето какво казва по този въпрос видният кубински теоретик и критик Хосе Антонио Портуондо: «Тези, които се основават на езикови признаци, предпочитат да говорят за Испаноамерика или Ибероамерика, когато мислят за нациите, говорещи испански или португалски тези, които включват американците, говорещи френски, предпочитат по-широкото понятие Латинска Америка или Латиноамерика не липсват хора, които сочат индианското присъствие в интеграционния културен процес (. . .) и тогава се говори за Индоамерика в етноцентристки смисъл, който еволюира в понятието «космическа раса» иа мексиканеца Хосе Васконселос.

 

Всяко едно от тези гледища забравя присъствието на англосаксонеца и холандеца на Антилските острови и внушителното влияние на африканските култури.. .»