"Непознатият мълчеше. Пат също. Така в мълчание пътуваха известно време. Но се случи нещо странно: вместо да продължи направо, мъжът сви надясно по непозната улица.

- Къде ме водите? - разтревожи се Пат.

- Там, където ви очакват, мис - отвърна "бейзболистът", гледайки напред.

Улицата беше пуста и доджът се носеше със скорост осемдесет мили в час.

- Мен ме чакат в редакцията!

- Не само там, мис - промърмори непознатият, без да я погледне.

- Какво означава всичко това? - закрещя Пат. - Ще извикам полиция. Спрете колата!

Доджът направи още няколко завоя. Пат се вкопчи в рамото на непознатия:

- Спрете, на вас говоря! Иначе ще скоча в движение!

Младата жена се опита да отвори дясната врата, но тя се оказа заключена. Пат наистина се изплаши."