Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.

Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.

От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.

Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много "идеологически заблудени" български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си "подлец и полемист от висока класа", "човекоядец", "дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов". Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича "талантлив угодник". Радой Ралин му лепва прословутото "Погодил Номерайнов". След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му "Лека ни пръст" и "Писмо от мъртвец", изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.

Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.