БИБЛИОТЕКА - ЛЪЧ №92

Двете полицейски алфети бясно препускаха по тесните улички в покрайнините на Трапани. Профучаха покрай морския бряг с виещи сирени и спряха сред една поляна. Светлините на фаровете очертаха дългата сянка на един спрял фиат регата. Полицаите наобиколиха предпазливо колата с насочени автомати. В горещата юлска нощ сухата трева пращеше под обувките им.

— Никой да не пипа - проехтя гласът на висок едър мъж - единственият в цивилно облекло.

От групата се отдели пълничък мъж. Беше трасологът от криминалната лаборатория и носеше куфарче. Насочи фенерче към вътрешността на колата и лицето му болезнено се сгърчи, сякаш разтърсено от електрически ток.  

— Господи - промълви той, - убили са шефа на Оперативната команда.                                                                                                  

Сред полицаите се надигна неясен ропот, откроиха се ядни ругатни: „Гадини… копелета“…