Петко Задгорски е български художник и скулптор. Роден е през 1902г. в град Сливен. От рано останал сирак, той е отгледан и възпитан в духа на патриотичните ценности от баба си Ана - родственица на Хаджи Димитър. Линията на утвърждаване на родолюбието като водеща черта в творчеството на художника е продължена в годините, в които Петко Задгорски учи живопис в класа на професор Димитър Гюдженов в Художествената Академия. Именно в този период (1924-1928г.)  младият художник се приобщава към реалистичното изкуство, към сюжетната композиция, често свързана с литературен подтекст. Скоро след дипломирането си започва работа като учител по рисуване в Бургас, където негови ученици са художниците Георги Баев и Тодор Атанасов. Когато пристига в морския град, у Петко Задгорски се заражда страстта към съзерцаване на приливите и отливите, на залезите, потъващи в безкрайната водна шир. Любовта на Задгорски към морето откриваме в импресионистичните платна “Мъгла над рейда“, „Лодки“, „Пейзаж от солниците“. Стремежът към единение с морската стихия го отвежда на дълги разходки с направената от него самия яхта. Всъщност проектирането на плавателни съдове е един от всестранните интереси на художника.
През 60-те години на ХХ век е създадено Дружеството на бургаските художници, като негов първи председател е Петко Задгорски. Той е и първият реставратор на художествената галерия в града, която днес носи неговото име.
През 1952г. в Морската градина на Бургас е открит бронзов паметник на Александър Пушкин - този монумент, дело на Петко Задгорски, е символ на морския град и е считан за една от най-добрите реализации на темата в световен мащаб.
Творчеството на Петко Задгорски не подлежи на класификация според обичайните определения за художественост - богатството на жанровете се разкрива чрез лекото преминаване от пейзажа към композицията и портрета, чрез сигурността, с която художника оставя настрани четката, за да извае изящните си скулптури.