Не са малко местата в България, които пазят спомена за ужасни избивания на невинни българи без съд и присъда от комунистическия режим в първите месеци след 9 септември 1944 г. Едно от тези паметни места е Черната скала в Рила. Завесата на масовото избиване в Самоковско през есента на 1944 г., извършено в резултат на „революционния изблик” на дошлите на власт със съветската окупация на страната комунисти, е повдигната от родения през 1934 г. в Самоков журналист Георги Манов. През 1988 г. той започва да събира спомените на близки на безследно изчезналите преди повече от четири десетилетия жертви. Дори и в края на тоталитарната власт на БКП хората се страхуват да говорят открито за безчинствата на комунистите непосредствено след 9 септември 1944 г. Георги Манов успява да убеди своите събеседници да преодолеят този страх и да споделят с него онова, което знаят за ширещата се в Самоковско мълва за безследно изчезналите през есента на 1944 г. Журналистът установява и съставя поименен списък на над 50 мъже от Самоков и близките села Бели Искър и Белчин, които стават жертва на новата „народна власт”. Почти всички от тях са заможни хора – собственици на мандри и фабрики за обработка на дървесина, търговци, селски стопани с ниви и гори, животновъди. Комунистите в Самоковско действат мигновено и ги ликвидират без съд и присъда. Лобното място на жертвите се оказва природната местност Черната скала, която се намира на около един част път пеша от Боровец по пътя за хижа Заврачица.