„Рудин” е първият от шестте романа на И. С. Тургенев, посветени на живота в дворянското общество.Той е публикуван през 1856 г.. Романите на Тургенев са кратки, с малко герои; действието в тях обикновено протича в едно или няколко места, събрано е в късо време. В центъра им винаги стои един главен герой, около когото се разгръщат съдбите на другите персонажи. Всички те постоянно говорят за него, търсят го, общуват с него, измерват намеренията, мислите и постъпките си с него. Сюжетните линии не са много. Това е моделът „Рудин”.

Романът започва с оживена дискусия, начената от Пигасов, но подета успешно и дори вдъхновено от появилия се в компанията на Даря Михайловна Ласунска Дмитрий Николаевич Рудин. Пигасов е от ставащите все по-модни в светските салони от средата на века „нихилисти”.

„Дворянско гнездо” разказва много повече за душевните вълнения на своите персонажи, за техните изпитания, страдания и надежди, отколкото за въпросите, които Русия и дворянството трябва да разрешава. По това този роман се отличава от останалите. Но то не го отделя от тях - просто тук И. С. Тургенев навлиза в друг свят и наблюдава повече частния живот отколкото обществения. Силата на руската литература е именно в тази нейна способност да постави частния живот в различни съотношения, за да може чрез него да размишлява за целостта и пълнотата на човека.