Оригинален като композиция, романът е своебразен диалог между баща и син, предприели екскурзия из страната. Всяка вечер бащата разказва за едно далечно и невъзкресявано време от българската история - ханствуването на Тервел. Придържайки се към историческите факти, бащата го интерпретира по свой начин и рисува една ярка картина от политическия и социален живот на Византия, Хазария и младата славянобългарска държава.