Васил Владимирович Биков (Василь Владимирович Быков, белор. Васіль Уладзіміравіч Быкау; 19 юни 1924, село Бички, Ушачски район, Витебска област - 22 юни 2003, Боровляни) е съветски и белоруски писател, обществен деятел, участник във Великата Отечествена война. Депутат във Върховния Съвет на Белоруска ССР в 1978-1989 г. Печата от 1947 г. В 1978 г. се премества в Минск. Член на Съюза на писателите на СССР (1959). Лауреат на Държавната награда на СССР (1974). Лауреат на държавната награда на Белоруска ССР (1978). Народен писател на Беларусия (1980). Герой на социалистическия труд (1984). Лауреат на Ленинска награда (1986). Става известен с повестта «Третата ракета» (1961). Пак през 60-те години са публикувани повестите му «Алпийска балада», «Мъртвите не ги боли»; в 70-е - «Сотников», «Обелиск», «Да доживея до утрото», «Да тръгнеш без да се завърнеш». Повечето му произведения са повести за Великата Отечествена война, в които е показан нравственият избор на човека в най-драматичните моменти от живота му. От края на 1997 г. живее зад граница в политическа емиграция - отначало по покана на ПЕН-центъра на Финландия - в околностите на Хелзинки, а после, получавайки покана от ПЕН-центъра на ФРГ, се премества в Германия, а впоследствие в Чехия. Връща се в родината си месец преди смъртта си. Погребан в Минск. Произведенията му са преведени на много езици.