В своите две повести Владимир Тендряков продължава отдавна започнатия разговор за нравествените опорни точки в душевността на нашия съвременник, отстоява правото му на вътрешна свобода и независимост от наложени максими, от привично мислене в най-деликатната сфера - съкровено-интимното човешко битие. Той съсредоточава вниманието ни върху своите герои в гранични ситуации, в мигове на самопроверка, когато техните достойнства или недостатъци изпъкват до релефност, случайното отстъпва място на същностното.